Поверието гласи: „Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна“
Един от най-древните християнски празници, които се честват в православния христянски свят е Богоявление. Празнува се на 6 януари (Йордановден) и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития. Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.
Освен Йордановден празникът е наричан още Водици, Водокъщи и Богоявление. Този празник се смята за третия по големина сред християнските такива. Според библейската легенда на този ден е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Според народните поверия през нощта на Йордановден небето се отваря. Който успее да види чудото, той ще сбъдне всичките си желания. Има поверие, че каквото си пожелаем в нощта между 5-ти и 6-ти януари, то ще се сбъдне.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.
На 6-ти януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната служба се хвърля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година. Някои смятат, че именно от Йордановден тръгва обичаят, според който именниците се мокрят за здраве и късмет.
На 6-ти януари празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Боян, Бояна, Данчо, Дана.
